Дискусионни срещи - част от Мисията на СОИС
В продължение на три дни УНСС беше домакин на Дискусионни срещи - част от Мисията на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за установяване на фактическото състояние на центровете за трансфер на технологии в България. Събитието беше организирано от Института по творчески индустрии и бизнес, съвместно с Патентното ведомство на Р България и СОИС. Във форума участваха представители на академичните среди, на Министерството на образованието и науката, Министерството на икономиката и на други държавни институции, на стопански сдружения, центрове за трансфер на технологии в България и на индустрията. Модератор на срещите беше проф. д-р Владя Борисова, директор на Института по творчески индустрии и бизнес.
При откриването на форума ректорът проф. д.ик.н. Стати Статев посочи:
„УНСС е най-подходящият домакин на днешните Дискусионни срещи, защото в нашия университет преди 30 години, благодарение на търпението и упоритостта на проф. Борислав Борисов, започна обучението по интелектуална собственост. И досега ние сме не само пионери, но и единствената университетска структура в нашата страна, която продължава да развива тази изключително важна тематика в нашето съвремие.
Благодаря на колегите ректори на университети, където има центрове за трансфер на технологии, на Министерството на образованието и науката и на Министерството на икономиката, че са обърнати с лице към проблемите, които ще бъдат разисквани днес, както и на бизнеса, на четирите национално представителни работодателски организации, с които УНСС има работещи договори. Всички те откликнаха подобаващо, което даде възможност да приключим сравнително добре първия етап с попълването и обработката на анкетите от СОИС. Имаме основание да продължим със същата настойчивост и упорство. Имаме и разбирането на всички участници за започващия втори етап. Убеден съм, че той също ще бъде успешен и в крайна сметка ще постигнем резултати, които да представим на вниманието на всички заинтересовани институции и още веднъж да им подскажем, че тематиката, с която се занимаваме, е тематика не само на настоящето, но и на бъдещето. Благодаря още веднъж на всички участници за съпричастността към общата ни работа.“
Ректорът проф. Статев и проф. Борисова откриват форума |
В обръщението си към участниците в Дискусионните срещи проф. д-р Борислав Борисов, почетен ректор и почетен професор на УНСС, заяви:
„Благодаря, г-н ректор, за добрите думи относно 30-те години от създаването на катедрата по интелектуална собственост, сега Институт по творчески индустрии и бизнес. Те са 30, а се надявам да стават и повече благодарение на приемствеността в работата и на позитивното отношение на университетското ръководство към проблемите на интелектуалната собственост, включително и на подкрепата на сегашното ректорско ръководство, оказвана на новото ръководство на Института по творчески индустрии и бизнес.
Удовлетворен съм, че Мисията на Световната организация за интелектуална собственост идва в много подходящ момент за обстановката в България. Ще обясня защо. Знаете, че самото понятие „интелектуална собственост“ беше въведено относително скоро в света – след приемането на Стокхолмската конвенция през 1968 г. В българското законодателство това понятие се въведе 25 години по-късно с приемането на новия Закон за патентите от 1993 г.
В законодателството в сферата на висшето образование обаче понятието „интелектуална собственост“ за първи път беше нормативно отразено в измененията и допълненията на Закона за висшето образование, направени през 2016 г. Това стана благодарение на усилията на много хора и на много структури, както и на факта, че по това време бях председател на парламентарна група, председател на парламентарна комисия и около мен имаше много хора в Комисията по образованието и науката, които работеха в тази област и имаха понятие какво е интелектуална собственост и забележете – въпреки грубата съпротива на Министерството на образованието и науката.
В закона бяха записани следните положения:
Първо, въведе се понятието „обекти на интелектуална собственост“, които създават университетите.
Второ, за първи път се прие текст, че университетите могат да извършват стопанска дейност с резултатите от научните си изследвания и с други обекти на интелектуална собственост (дотогава законът забраняваше университетите да извършват стопанска дейност).
Става дума за продукция, която университетите създават по своя предмет на дейност, независимо дали са технически, бизнес университети, на изкуствата и пр. Всеки един от тях създава някакъв обект на интелектуална собственост, с който досега университетите не можеха да се разпореждат.
Законът за патентите разрешава университетите да са заявител и съответно да станат патентопритежатели, но какво от това, след като те не могат икономически да го реализират – не могат да го продадат, не могат да го лицензират, не могат да го внедрят, защото всичко това се води стопанска дейност, която е забранена за университетите и то от кого? От Закона за висшето образование! С допълнението и изменението на закона през 2016 г. това се разреши.
И третото, което е свързано с обектите на интелектуалната собственост и е важно, е, че в отделен член на закона се записа, че университетите могат да създават търговски дружества с цел стопанска дейност по икономическата реализация на научноизследователските резултати и другите обекти на интелектуална собственост. В закона беше записано, че шест месеца след неговото приемане, за да се създадат търговските дружества, които ще осъществяват стопанската реализация на обектите на интелектуална собственост, Министерският съвет трябва да издаде наредба за реда, по който те се създават, аналогична на Наредбата за създаване на търговски дружества с държавно участие. Шестте месеца са минали много пъти от 2016 г. досега, но наредба няма, независимо от задължението в закона. Докато това не стане, центровете за технологичен трансфер, които правим, ще се борят с вятърни мелници, защото този трансфер няма как да се осъществи без необходимите действия, които влизат в понятието „стопанска дейност“.
Така на едни прекрасни решения, приети от Народното събрание, в Закона за висшето образование се противопоставя и успешно противодейства не друг, а самото Министерство на образованието и науката. Защо се казва „и на науката“ не е ясно. Не мога да разбера защо е тази съпротива срещу това университетите да печелят от научната си продукция. Какъв е проблемът да печелят от това?
Сигурно хиляди пъти съм го казвал досега: погледнете Харвард – 27 милиарда на година допълнителни приходи прави основно от продадени лицензи. Е, няма да спечелим 27 милиарда, но поне 1-2 милиарда защо да не печелим от и за българската наука и не е ли помощ това и за бюджета, и за университета. Тази съпротива не е обяснима. Затова и Мисията на СОИС е много навременна и ако трябва да правят някакви изводи за България, следва да се посочи, че докато този нормативен проблем не се реши, университетските центрове за технологичен трансфер ще съществуват в полуживо състояние само на книга и няма да могат по никакъв начин да реализират целта, заради която са създадени.“
Проф. д-р Борислав Борисов (в средата) |
Д-р Петко Николов посочи, че УНСС е най-подходящото място за дискусия на високо академично ниво по тема от съществена значимост за просперитета на страната ни. Според него България може да бъде мястото, където хората да имат свободата и възможността да реализират своя потенциал, както и да насочат своите амбиции, живот и професионализъм в посоката, в която желаят. Затова е много важно да бъде оптимизирана националната политика за трансфер на технологии, която ще допринесе за разрещаването на проблемите на интелектуалната собственост и развитието на иновативен бизнес в страната ни.
Д-р Петко Николов |
Г-жа Златина Карова заяви, че МОН подкрепя развитието на интелектуалната собственост. Тя представи конкретните задачи, които министерството е заложило в програмата си за повишаване степента на развитие на системата за управление на интелектуалната собственост, за създаване на връзка в отношенията бизнес - наука с цел комерсиализиране на интелектуалната собственост и подпомагане на дейността на центровете за трансфер на технологии в България.
Златина Карова (в средата) |
Г-жа Тихомира Палова (възпитаничка на УНСС) поздрави организаторите от името на Министерство на икономиката и изрази готовността на министерството за установяване на обратна връзка и съвместна работа за отстраняване на пречките и за разрешаване на проблемите на центровете за трансфер на технологии като свързващо звено между науката и бизнеса. За целта министерството е подготвило стратегия, в която е заложена финансова подкрепа на центровете за трансфер на технологии. Предвижда се и създаване на специален фонд за тяхното подпомагане.
Тихомира Палова (вляво) |
Зам.-председателят на БСК Петър Денев изрази адмирациите си към организаторите за инициативата за дискусията – част от Мисията на СОИС, в която да се потърси лек за българската икономика и конвергенцията ни в европейското семейство в условията на жестоката световна надпревара, която поставя все по-високи летви. Той посочи десет български иновативни решения в различни сфери и подчерта, че бъдещето е в създаването на лек за икономиката на знанието, за да се докаже, че в България има талантливи учени и научни постижения, които трябва да намерят своето приложение.
Ашли Стивънс, международен експерт на Мисията на СОИС, и Петър Денев (отдясно на ляво) |
От името на БТПП организаторите бяха приветствани от доц. д-р Йосиф Аврамов, председател на Съвета по иновации при БТПП и член на УС на БТПП, който посочи, че бизнесът желае да навлезе в университетите, а за това са необходими нови механизми. Той се спря на възможностите за финансиране на центровете за трансфер на технологии чрез използване на финансови инструменти и грантове и изтъкна предимствата на грантовото финансиране.
Доц. д-р Йосиф Аврамов (вторият отдясно на ляво) |
Г-жа Олга Спасич благодари на организаторите за съдействието за Мисията на СОИС, свързана с центровете за трансфер на технологии. Според нея, ако липсата на наредба и регулации на дейността и финансирането на центровете е в национален мащаб, основният въпрос - кой притежава научните изследвания – трябва да бъде разгледан в глобален мащаб. Тя се спря на целите и дейността на Мисията на СОИС и изрази готовността на организацията да окаже пълно съдействие за създаването на необходимите наредби, регулации и политики, които да превърнат центровете за трансфер на технологии в работещи системи.
Г-жа Олга Спасич |
По време на Дискусионните срещи се проведе кръгла маса, в която с мнения, становища и доклади се включиха участници от Министерството на икономиката, Министерството на образованието и науката, Съвета по иновации към Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, КРИБ, АИКБ, центрове за трансфер на технологии към университети в България и БАН, иновационни предприятия и др.
В продължение на три дни международният експерт Ашли Стивънс, възпитаник на Оксфордския университет, ръководил Центъра за трансфер на технологии в Университета в Бостън, разговаря с участниците и анализира фактическата обстановка, за да изготви доклад с препоръки за бъдещи координирани действия между държавни институции, стопански сдружения, академични общности, центрове за трансфер на технологии и бизнеса.