Обновено: четвъртък, 26 септември 2019 10:01

Въпроси и Отговори

  

Какво е интелектуална собственост?

Интелектуална собственост са творенията на човешкия ум: изобретения, литературни и художествени произведения, символи, имена и образи, използвани в търговията. Интелектуалната собственост е разделена на два дяла:

Индустриална собственост, която включва изобретения (патенти), търговски марки, промишлени образци и географски означения за произход.

Авторско право, което включва литературни и художествени произведения като романи, поезия и пиеси, филми, музикални произведения; произведения на изкуството, като рисунки, картини, фотографии и скулптури, както и архитектурни произведения. Сродните на авторските права включват правата на изпълнителите върху техните изпълнения, правата на продуцентите на звукозаписи и филми върху техните записи и филми, както и правата на радио и телевизионните организации върху техните радио- и телевизионни програми.

 

Защо е необходимо съдействие за развитието и защитата на интелектуалната собственост?

Има няколко неоспорими причини за това. На първо място, човешкият прогрес и благосъстояние зависят от способностите му да се създават нови технически изобретения и културни ценности. Второ, правната защита на тези нови изобретения и ценности съдейства за привличането на допълнителни ресурси, които водят със себе си по-нататъшно развитие на иновационната дейност. Трето, насърчаването на развитието и защитата на интелектуалната собственост допринася за икономически растеж, създава нови работни места и нови отрасли на промишлеността, повишава качеството на човешкия живот и удовлетворението от него.

 

Какви предимства дават правата на интелектуална собственост на обикновениея човек?

Правата на интелектуална собственост възнаграждават човека за творчеството и любопитството, които на свой ред хранят развитието на човечеството. Ето няколко примера:

    • изследвания показват, че без наличието на патентна закрила, която позволява за сметка на бъдещи доходи да се финансират изследвания, не биха били създадени приблизително две трети от всички съвременни лекарства;
    • многомилиардни индустрии като кинематографията, производството на звукозаписи, печатното дело и индустрията по създаването на програмно обезпечение (софтуер), които доставят удоволствие на милиони хора във всички части на света не биха съществувала без закрилата на авторските права;
    • без надеждната закрила на международните търговски марки и защитата правата на потребителите срещу фалшифицирани стоки и пиратство, самите потребители не биха могли с увереност да закупуват продукти или да получават услуги.

       

Какво е патент?

Патентът e изключителното право, предоставено на патентопритежателя за патеноспособно изобретение. С други думи, патентът предоставя изключителни права за продукт или метод, който обикновено осигурява нов начин за извършване на нещо или предлага ново техническо решение на задача. За да получи патент, техническата информация за изобретението трябва да бъде разкрита пред обществеността в патентна заявка.

Патентопритежателят може да даде разрешение или лицензия на други лица да използват изобретението при взаимно договорени условия. Притежателят на патента може също така да продаде правото върху изобретението на трето лице, което след това ще стане новият му собственик. След изтичане срока на закрила на патента, действието му се прекратява и изобретението става обществено достояние; това означава, че всеки може да го използва с търговска цел, без да нарушава патенти права.

 

Какви права предоставя патента?

Патентопритежателят има правото да реши кой може - или не може - да използва патентованото изобретение за определен период, за който изобретението е защитено. С други думи, патентната закрила означава, че изобретението не може търговски да се реализира - да се произвежда, използва, разпространява, внася или продава от други лица без съгласието на притежателя на патента.

 

Защо патентите са полезни (за обществото, бизнеса, хората и т.н.)?

Патентованите изобретения, всъщност, обхващат всеки един аспект от човешкия живот, от електрическото осветление (патентите на Едисън и Суон) и пластмасата (патентите на Беекленд), химикалките (патентите на Биро) и микропроцесорите (патентите, които притежават Intel, например).

Патентите осигуряват стимули и закрила за физическите лица, като им предлагат признание за тяхната изобретателност и възможност за получаване на материално възнаграждение за техните изобретения. В същото време, задължителното публикуване на патентите и патентните заявки улеснява взаимноизгодното разпространение на нови знания и ускорява иновационните дейности, като например избягва необходимостта от “загуба на време в опити да се да създаде нещо, което някой друг вече е създал“.

След като знанието е публично достъпно, то по своя характер може да се използва едновременно от неограничен брой лица. Въпреки че това е, без съмнение, напълно приемливо, то предизвиква дилема относно комерсиализацията на техническите знания. При липсата на закрила на тези знания, т. нар. „гратисчии“ биха могли лесно да използват техническите знания, внедрени в изобретенията, без никакво признаване на изобретателността на изобретателя или приноса към инвестициите, направени от изобретателя. В резултат на това, изобретателите естествено биха били обезкуражени да въвеждат нови изобретения на пазара и са склонни да пазят своите ценни изобретения в тайна. Патентната система възнамерява да коригира подобен недостиг на иновативни дейности, като предоставя на иноваторите ограничени изключителни права, като по този начин им дава възможност за получаване на съответната възвръщаемост за иновационните им дейности.

В по-широк смисъл публичното разкриване на техническите знания в патента и изключителното право, предоставено от патента, стимулират конкурентите да търсят алтернативни решения и да „измислят алтернатива“ на патентованото първо изобретение. Тези стимули и разпространението на знания за новите изобретения насърчават по-нататъшните иновации, които гарантират непрекъснато подобряване на качеството на човешкия живот и благосъстоянието на обществото.

 

Какво представлява полезния модел?

Подобно на патентите, полезните модели закрилят новите технически изобретения чрез предоставяне на ограничено изключително право, с което предотвратяват останалите лица, търговски да реализират защитените изобретения без съгласието на патентопритежателите. За да се получи закрила, трябва да се подаде заявка за полезен модел и той да се регистрира. Понякога тези обекти се наричат „краткосрочни патенти“, „полезни иновации“ или „иновациионни патенти“. Не е лесно да се дефинира полезния модел, тъй като той варира в различните страни. Като цяло, полезните модели се считат за особено подходящи за закрила на изобретения, които правят малки подобрения и преработки на съществуващи продукти или такива които имат кратък търговски живот. Системите за полезни модели често се използват от местни изобретатели.

 

Какъв вид защита предоставя полезния модел?

Притежателят на полезен модел получава изключителното право да предотвратява или спира други лица от търговската експлоатация на полезния модел за ограничен период от време, често от 6 до 10 години, считано от датата на подаване. С други думи, по принцип защитата на полезния модел означава, че полезния модел не може да се произвежда, използва, разпространява, внася или продава от други лица без съгласието на притежателя на полезния модел. Горепосоченото право е териториално ограничено, т.е. правото може да се прилага само в държавата, в която е регистриран полезния модел.

 

Какви са основните разлики между полезните модели и патентите?

Основните разлики между полезните модели и патентите са следните:

    • Изискванията за придобиване на права върху полезни модели не са толкова строги, в сравнение с патентите. Въпреки че изискването за „новост“ винаги трябва да бъде изпълнено, макар и в някои държави да се прилага само на местно ниво, това за „изобретателска стъпка“ или „неочевидност“ може да е изпълнено в по-ниска степен или изцяло да липсва. На практика защитата на полезните модели често се търси за иновации с доста инкрементален характер, които може да не отговарят на критериите за патентоспособност.
    • Срокът на закрила на полезните модели е по-кратък, отколкото при патентите и в отделните страни е различен (обикновено между 6 и 15 години).
    • В повечето държави, патентните ведомства не извършват експертиза по същество (материална експертиза) на заявките за полезни модели. Това означава, че процедурата по регистрация често е по-лесна и бърза, понякога отнема около шест месеца или дори по-малко.
    • Таксите за регистрация и за удължаване срока на закрилa на полезните модели са по-малки.
    • В някои страни закрилата на полезни модели може да бъде получена само за определени области на техниката, като например механични устройства и апарати, и само за продукти, но не и за методи.

 

Какво е промишлен дизайн?

Промишлният дизайн представлява орнаментален (декоративен) или естетически аспект на изделието. Дизайнът може да се състои от триизмерни характеристики, като например формата или повърхността на изделието, или на двуизмерни характеристики, като шарки, линии или цвят.

Промишлените дизайни се прилагат по отношение на голямо разнообразие от промишлени и занаятчийски продукти: от технически и медицински инструменти до часовници, бижута и други луксозни предмети; от домакински уреди и електрически уреди до превозни средства и архитектурни конструкции; от текстилни дизайни до стоки за свободното време.

За да бъде защитен, съгласно повечето национални законодателства, промишленият дизайн трябва да е привлекателен за окото. Това означава, че промишленият дизайн се отнася предимно до естетическия характер и не защитава никакви технически характеристики на изделието, към което се прилага.

 

Как могат да бъдат защитени промишлените дизайни?

В повечето държави, промишленият дизайн трябва да бъде регистриран, за да получи закрила съгласно закона за промишления дизайн. Като общо правило, за да получи регистрирация, дизайнът трябва да е "нов" или "оригинален". Отделните страни имат различни определения на тези критерии, както и различия в процедурата по регистрация. Като цяло „нов” означава, че към настоящия момент не е известно да е съществувал друг идентичен или много подобен дизайн, където и да е по света. След като дизайнът се регистрира, се издава свидетелство за регистрация. Срокът на закрила на дизайна обикновено е 5 години (считано от датата на подаване на заявката), с възможност за подновяване за няколко последователни периода, или в повечето случаи максималния срок на закрила е 15 години.

В зависимост от съответното национално законодателство и вида на дизайна, промишленият дизайн може също да бъде защитен като произведение на изкуството съгласно закона за авторско право. В някои държави съществува едновременна закрила на дизайна – както съгласно закона за промишления дизайн, така и чрез закона за авторските права. В други държави тази възможност е взаимно изключваща се. След като притежателят избере един вид закрила, той вече не може да се позовава на друг вид.

При определени обстоятелства промишленият дизайн може също да бъде защитен съгласно закона за защита на нелоялна конкуренция, въпреки че условията за закрила и гарантираните права и средства за защита могат да бъдат значително различни.

 

Защо да защитавате промишлените дизайни?

Промишлените дизайни са това, което правят изделията да изглеждат атрактивни  и привлекателни; следователно, те добавят търговска стойност към продукта и увеличават неговата продаваемост (пазарна реализируемост).

 

Какво е търговска марка?

Търговската марка е отличително наименование, идентифициращо определени стоки или услуги, произведени или предоставени от конкретно лице или предприятие. Произходът на марката датира от далечното минало, когато занаятчиите възпроизвеждат своите подписи или „знаци“ върху своите художествени или потребителски продукти, които са създали. С течение на времето тези знаци постепенно се оформят в съвременната система за регистрация и закрила на търговски марки. Системата помага на потребителите да идентифицират и закупуват продукти или услуги, чийто произход и качество, сертифицирани с отличителна търговска марка, най-добре отговарят на техните нужди.

 

Каква е процедурата по регистрация на търговска марка?

Първо, заявка за регистрация на търговска марка се подава в съответното национално или регионално ведомство. Заявката трябва да съдържа ясен образ на марката, чиято регистрация се изисква, включително ясно възпроизвеждане на цвят, форма или триизмерни елементи. Заявката трябва да посочва списъка на стоките или услугите, за които се иска закрила на марката. За да получи закрила като търговска марка или друга марка, самата марка трябва да отговаря на определени условия. Тя трябва да има отличителна функция, така че потребителите да могат да я разпознаят като присъща на определени продукти и същевременно да не я объркват с други търговски марки, които идентифицират други продукти. Търговската марка не трябва да носи невярна или подвеждаща информация, нито да противоречи на обществения ред или морал.

Освен това, поисканите права не могат напълно или частично да съвпадат с правата, които вече са предоставени на собственик на друга търговска марка. Това се установява чрез проучване и експертиза на търговски марки, които се осъществяват от националните ведомства, или чрез разглеждане на възражения, предявени от трети страни, които претендират за идентични или аналогични права.

 

На каква територия действа закрилата на търговската марка? 

Почти всички страни в света регистрират и предоставят закрила на търговските марки. Във всяко национално или регионално ведомство има регистър на търговските марки, който съдържа изчерпателна информация за всички заявки за регистрация и подновяване, което улеснява провеждането на експертизите и проучванията, както и действията на трети страни по отношение възможни възражения. Въпреки това ефектът от такава регистрация е ограничен до територията на страната, в която тя е извършена (а в случай на регионална регистрация - до териториите на съответните страни).

За да се избегне необходимостта от регистрация във всяко национално или регионално ведомство, СОИС изпълнява административните функции на системата за международна регистрация на марки. Тази система е регулирана с два договора: Мадридската спогодба относно международната регистрация на марките и Мадридския протокол. Лице, което има връзка (т.е. гражданство, място на постоянно пребиваване или действително и нефиктивно търговско предприятие) с една от държавите участнички, в единия или и в двата от гореспоменатите два договора, на основание подадена заявка или получена регистрация в едно от националните ведомства на такава държава, може да получи международна регистрация, призната за валидна в някои или във всички други държави на Мадридския съюз. Понастоящем повече от 60 държави участват в едното или в двете споразумения.

 

Какво представлява авторското право?

Авторско право – това е юридически термин, обозначаващ права, които се предоставят на авторите на литературни и художествени произведения.

 

Какво може да бъед обект на закрила на авторско право?

Обектите на закрила от авторското право могат да бъдат литературни произведения, по-специално: романи, поезия, пиеси, справочни издания, вестници и компютърни програми; бази данни; филми, музикални и хореографски произведения, произведения на изобразителното изкуство, като картини, рисунки, фотографии и скулптури; произведения на архитектурата, както и рекламна живопис, географски карти и чертежи.

 

Какви права предоставя авторското право?

На непосредствените автори на произведения, защитени с авторско право, както и на техните наследници, се предоставят някои основни права. Те са притежатели на изключителното право на използване на произведението и на правото да предоставят правото на използване на произведението на трети лица при договорени условия. Авторът на произведението може да разреши или забрани:

    • възпроизвеждането му под една или друга форма, например под формата на печатна публикация или звукозапис;
    • публичното му изпълнение, например в театрална пиеса или в музикално произведение;
    • записването му, например на CD, касета или видеокасета.

 

Какво представляват сродните права?

През последните 50 години се наблюдава бързо развитие на областта на сродните права. Сродните права се сформират около закриляните от авторското право произведения и предоставят аналогична закрила, но често по-ограничена по отношение обем и срок:

    • изпълнителите (актьори и музиканти) имат сродни права върху техните изпълнения;
    • продуцентите на звукозаписи и филми имат сродни права върху техните звукозаписи и филми;
    • радио и телевизионните организации имат сродни права върху своите радио- и телевизионни програми.

 

Защо е необходима защита на авторските права?

Авторското право и сродните му права са необходими условия за развитие на творчеството, като предоставят на авторите стимул под формата на признаване и справедливо материално възнаграждение. Тази система за закрила на правата осигурява на авторите гаранция за разпространение на произведенията им, без да се страхуват от неправомерно копиране или пиратство.

А това, от своя страна, осигурява по-свободен достъп на населението на света до културни ценности, знания и развлечения, а също така гарантира и тяхното по-високо качество.