Кръгла маса на тема „Упражняване на авторското право във фотографията – проблеми и решения“ бе организирана на 24 февруари в Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер. Дискусията бе организирана от Асоциацията на професионалните фотографи, УНСС и ИИСТТ.

 

От ляво на дясно: Евгени Димитров, Лилия Йотова, ас. д-р Иван Начев, адв. Емил А. Георгиев, адв. Десислав Владимиров, Виктор Герасимов

 

Фотографията е една от творческите индустрии, при която упражняването на авторски права има своята специфика, а участниците в този процес се сблъскват както с класически случаи на нарушения, така и с нови казуси, предизвикани от нарастващата дигитализация. Това налага координиране действията на автори и специалисти по авторско право, за да се потърсят решения за справяне с различните казуси. Закъсняващото приемане на промените в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) също налага и по-активно участие на експерти и представители на гилдиите, за да бъдат завършени промените. Събитието координира част от тези действия.

Ас. д-р Иван Начев, в.и.д. Директор на Институт по интелектуална собственост и технологичен трансфер, откри конференцията и подчерта, актуалността и полезността на темата, както и колко е наложително провеждането на такива форуми.

 

Евгени Димитров, управител на Булфото и член на УС на АПФ и Лилия Йотова – председател на Асоциацията на професионалните фотографи

 

Лилия Йотова, председател на Асоциацията на професионалните фотографи, представи своя пленарен доклад, съдържащо изследвание, проведено сред 100 професионални фотографа. Акцент в анкетирането бе поставен върху нарушаването на имуществените и особено на неимуществените права на фотографа, върху фотографските произведения – обект на интелектуална собственост, а именно признаването на авторство и посочване името на автора при използване на неговото фотографско произведение. Например 72% от анкетираните са отговорили, че ползвателите не посочват техните имена, като фотограф/автор когато използват техните произведения, 58% от тях не са на ясно с правата си и съответно не могат да изискват те да бъдат ясно формулирани при сключване на договори.

В заключение бяха посочени основните моменти от масовата практика при нарушаване на неимуществените права сред които: Ако фотографските произведения са направени по поръчка, то възложителя смята, че заплащайки ги, взима всички права и не е длъжен да посочва автор, а посочва името на юридическото лице (носител на имуществените права); Ако авторът поиска да бъде посочено името му, то ползвателите смятат, че в този случай имат право да ползват снимките безплатно. Ако фотографското произведение се намира в дигитална среда, голяма част от  потребителите смятат, че това е достатъчно основание да го използват безплатно; Масово, при използване на снимки за интервюта, тв предавания и др., се изписва „личен архив“, дори при изрично изискване на автора за посочването му; Практика е под фотографското изображение да се изписва лицето, което е заснето, а не автора и т.н.

Изследването показа тенденциите от недостиг на правна култура и информация относно правата на интелектуалната собственост и как авторското право може да бъде защитено на практика.

  

Проф. д-р Мария Маркова, ръководител на катедра „Интелектуална собственост и технолотичен трансвер“, в.и.д. на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер

  

Проф. д-р Мария Маркова, ръководител на катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“, приветства гостите и изтъкна, че са необходими повече дискусионни формати на които да се идентифицират проблемите, да се търсят и моделират решения. С такава цел, миналата година, беше създадена и мрежа „Творчески индустрии“ като средство за постигането на тази цел е диалогът между отделните страни, ангажирани с успешното функциониране на тези индустрии: законодателни и изпълнителни органи, академични звена и бизнес субекти. Тя увери присъстващите, че Институтът по интелектуална собственост и технологичен трансфер към УНСС и Катедра "Интелектуална собственост и технологичен трансфер" на УНСС имат за една от своите цели разпространението на знанията за интелектуалната собственост, формирането и поддържането на конкурентоспособна икономика и развитието на творчески индустрии в България и ще продължават да бъдат активна страна в търсенето на решения.

Евгени Димитров, управител на фотографска агенция „Булфото“, обърна внимание върху няколко практически казуса по нарушаване на авторските права на фотографите за медиите, с акцент върху все по-честите случаи, когато чуждестранни автори предприемат мерки срещу български медии, нарушаващи техните права. Сред тях се откроиха директните кражби на снимка намерена в Google и масовата заблуда, че намереното в интернет чрез Google може да се използва безвъзмездно; Неразбиране на разликата между ограничено и неограничено ползване; Маргиналност на нарушителя. По-нататък той изтъкна разликата между медиатори и адвокатски кантори и как се стига до незабавна изпълнимост на дело, спечелено в ЕС чрез българско ЧСИ.

Виктор Герасимов, управител на студио „Филм скан про“, разказва за спецификите на архивната и „намерена“ фотография, които във връзка с вълната на дигитализация на архиви стават все по-актуални. Тук отново се откроиха липсата на познаване на авторското право, което създава редица проблеми при дигитализирането на хартиени снимки, които не са подписани и не е ясен първоизточника на фотографските произведения; не надписани или унищожени оригинали - фото ленти и стъклени плаки доказващи авторството на дадена фотография.

В заключение Виктор Герасимов подчерта, че освен ЗАПСП е необходима да се обърне внимание и на Закона за националния архивен фонд, в частност Член 54 ал. (4) Придобиването на лични архивни фондове или колекции
чрез дарение или завещание не засяга авторските права върху тях, особено засягащи фото архивите на фондовете на музеите, Държавна агенция „Архиви“ и фото архиви които са в частни колекционери.

Полезни проблематики станаха ясни и при изказванията на двамата практикуващи адвокати.

Адвокат Десислав Владимиров говори за икономическия ефект от защитата на авторските права във фотографията и за пресечните точки между Закона за авторското право и Закона за защита на личните данни.

 Адвокат Емил А.Георгиев проследи един знаков казус за дело с неправомерен кадър за предизборни билборди, минал през всички съдебни истанции, за да завърши по изненадващ начин.

На дискусията стана ясно, че е налице натрупана солидна практика по ЗАПСП в частта за фотографските произведения. Общо прието бе, че адвокатите трябва да се използват активно. Да се консултират договорите с юрист предварително, за да има превантивна и ясна защита. За фотографите на трудов договор трябва да се изготвят договори с точно посочени права и задължения, както и трудова характеристика, която да описва съответните ангажименти. Относно лицензи за отстъпване на неизключителни права трябва да се подписват договори, които още от самото начало ясно да дефинират права и задължения.

Сред активните участници в дискусията бяха и акад. проф. Сашо Драганов, доц. д-р Николай Крушков, доц. Мирян Мирянав - НХА, Агенция за защита на авторските права, ас. д-р Полина Стоянова, гл. ас. д-р Димитрина Папагалска, д-р Юлиана Томова, Филип Станчев от агенция БГНЕС, Цветелина Делийска от УС на Националната асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори, Яна Узунова – управляваща фотоархива на големия български фотожурналист Тодор Славчев, Атанас Згурев – интериорен фотограф и др. членове на АПФ и др. творчески организации.

Всички участници в дискусията се съгласиха, че има остра необходимост да се създаде среда за повишаване на правната култура и обучения по интелектуална собственост за всички участници в процеса – фотографи, издатели, медии, включително и юристи, вещи лица и съдии, така също и за широката публика/ползвателите.

Други решения, до които се стигна по време на дискусията на кръглата маса, на поставените проблеми бяха: Предстоящите промени в ЗАПСП трябва да бъдат по-добре съответстващи на спецификата на процесите, свързани с упражняването на авторските права при фотографията; Иницииране на законодателни промени, свързани със създаване на задължение за посочване на автора при използване на фотографско произведение. Разграничаване на задължението за посочване на автора и правото да използваш произведението; Осъществяване на контакти с държавните органи и засилване на тяхната роля чрез налагане на санкции за нарушителите.

 

Снимки: Иван Василев