Кръгла маса „Интелектуалната собственост в интернет – предизвикателства пред системата на интелектуалната собственост и възможни решения“

           

На 27 октомври 2023 г., в „Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер проф. д-р Борислав Борисов“ в УНСС се проведе кръгла маса на тема „Интелектуалната собственост в интернет – предизвикателства пред системата на интелектуалната собственост и възможни решения“.

  

На форума бяха представени развитието на дигиталните технологии и дигиталната трансформация, нови условия и казуси пред науката и бизнеса, бяха идентифицирани проблеми, дискутираха се казуси, свързани с правата на интелектуална собственост в интернет като нова среда за науката и бизнеса. Фокус на дискусията беше предизвикателството пред системата на интелектуалната собственост да търси и дава отговори на тези предизвикателства. Във форума участваха представители на академичната общност, Министерство на културата, адвокати, представители на професионални организации и фирми, чиято дейност е пряко свързана с интелектуална собственост.

 

Форумът бе открит от д-р Юлияна Томова, експерт НИД в ИИСТТ

На днешния дискусионен форум ние имаме за цел да се поставят, коментират, търсят отговори и дадат насоки за справяне с предизвикателствата свързани със защита на правата на интелектуалната собственост в интернет пространството; да се разгледат примери от националната и международна съдебна практика по практиката по казуси относно правата на интелектуалната собственост в уеб пространството; да се предложат решения за справяне с проблемите, касаещи авторските права, търговските марки, домейните и другите бизнес идентификатори, които се използват в интернет, касаещи интелектуалната собственост, както и такива за превенция и защита на онлайн бизнес моделите, и тези, засягащи авторските права, базирани в интернет пространството.

Информацията в дигиталното пространство днес е ценност, но в същото време поставя редица въпроси които не са достатъчно правно регулирани. Експанзията на интернет технологиите извежда интелектуалната собственост и особено авторското право като един от ключовите елементи в дигиталната среда.

   

  

проф. Мария Маркова - зам.- директор по НИД на ИИСТТ приветства участниците във форума и представи презентация на тема: „Интелектуалната собственост в интернет – основни аспекти и проблеми“. Тя обърна внимание върху дигиталната среда за науката и бизнеса, управлението на правата на ИС и предизвикателствата в интернет.

В условията на дигитални технологии /ИКТ/ научните изследвания са дигитални като проучване на информация, като комуникации и разпространение на резултатите. Инвестициите в науката като изследвания са фокусирани върху създаването на дигитални мрежи, прилагането на нови дигитални технологии към съществуващи процеси и продукти като разпространение. От друга страна всяка инвестиция в бизнеса е фокусирана върху прилагането на нови дигитални технологии към съществуващи продукти, практики и процеси. Дигиталната конкурентоспособност като комплексен икономически показател за резултатите от дейността на фирмата; фокус на мениджмънта на основата на иновациите на фирмата, дигиталната бизнес идентификация, организационно-технологичната инфраструктура на фирмата базирана на цифровите технологии; конкурентния анализ и оценка за предлагани от фирмата продукти защитени с ПИС; анализ „технологии, разходи/капитал и готовност за бъдеще“.

Проф. Маркова посочи, че мястото на България е на 53 място сред 100 страни според европейските изследвания в международна класация по национална дигитална конкурентоспособност.

В заключение  тя направи следните изводи и препоръки: необходимостта от инвестиции в кадри и икт; необходимост от знания и умения за управление на ИС във фирмите, в т.ч. противодействие на пиратството в ИС в интернет; необходимост от стратегия за управление на конкурентоспособността на фирмата с фокус върху ИС и релацията й с факторите на средата и вътрешнофирмените ресурси.

В този смисъл фирменият мениджмънт трябва да създава и реализира собствена стратегия за конкурентоспособност: от една страна като комплексна стратегия за управление на бизнеса и от друга като управленски процес, водещ до избора на новите съвременни технологии в бизнеса. Трябва също, да се отчете  какви и колко успешни иновации и бизнес идентификатори има фирмата на основата на комплексен анализ.

Трябва да се планират бъдещи действия: като какво и къде да бъде закриляно на основата на горния анализ; финансова обосновка на основата на комплексния анализ; стратегия за ИС като елемент на планирана стратегия за конкурентоспособност, в т.ч. и елементи на стратегията за противодействие на копиране и имитиране на обектите на ИС –притежание на фирмата.

  

проф. дн Таня Тодорова, преподавател в УНСС и УНИБИТ презентира темата  «Дигитално образование в кризисна ситуация:  Постигнато и научено от DECriS Еразъм+ проект“

Проф. Тодорова запозна аудиторията с належащата необходимост от  създаването и подобряването на съществуващи практики за дигитално образование свързано с отворени образователни ресурси (ООР) в това чисо учебни, преподавателски и изследователски материали във всякакъв формат и среда, които се намират в публичното пространство или са защитени с авторски права, които са пуснати под отворен лиценз, които позволяват безплатен достъп, повторно използване, пренасочване, адаптиране и преразпределение от други.

Целевите групи на проекта са студенти и преподаватели от европейски висши училища, в които се предлагат програми от областта на библиотечно-информационните науки.

Проектът DECriS има за цел да създаде рамка за правилно възприемане на възможностите на отворените образователни ресурси за академичния учебен процес и по-специално при  кризисни ситуации.

Тази рамка цели да открои потенциала на ООР: за подобряване на качеството на дистанционното обучение; за разширяване на възможностите за сътрудничество и споделяне на знания; в подкрепа на преподавателите и на обучаващите се в процеса на тяхното взаимодействие и развитие.

Целта на тази интелектуална задача е да се проучат начините и стратегиите, за много по-широки и перспективни образователни цели.

В презентацията си, проф. Тодорова акцентира на качеството във връзка с отворени образователни ресурси, ако искаме да видим движението за отворено образование все по-силно в бъдеще.

Особено качеството на учебно съдържание и дизайн, да бъдат адекватни и с висок критерий, да бъдат подходящи за да превърнат ООР в учебно преживяване. Беше подчертана необходимостта от уместност, ефикасност (или пригодност за целта), образователна стойност, потенциал за лесна повторна употреба и въздействие; ефективност на обучението. Учебното съдържание да бъде удобно и лесно за използване. 

По-нататък тя обясни, че интерактивността е функционалност на ООР, която позволява взаимодействие, като диалог между устройството, използвано за учебния процес, и потребителя. Относно Учебен процес и Педагогика, бе обърнто внимание върху фактори които да се следват като: Достъпност. Приобщаване и равенство. Културологична адаптивност. Отворено лицензиране. Езикова достъпност. Разбираемост.

  

Текст: г-жа Антоанета Титянова, журналист, Председател на Комисия по организационни въпроси на СБЖ, адв. Васил Павлов, представител по ИС, г-жа Татяна Милева – представител на Регистър Бг,  г-н Мехти Меликов – Докторант в катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“,УНСС (от ляво надясно)

  

г-н Мехти Меликов – Докторант в катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“,УНСС, представи темата: „Блокирането на уебсайтове като инструмент за борба с пиратството в интернет“

Той сподели изследванията си за пиратските практики в BitTorrents, Stream-ripping, Cyberlockers; конкретизира моменти от технологичната революция и авторското право в договори на СОИС, хармонизация на правата в ЕС, обогатяване   на съдържанието на правата на ИС и  нови начини на използване, като и ЗАПСП. Акцент бе поставен върху блокиране на уебсайтове и мерки при посредниците, като и всеобхватност на мерките като ефективност и защита на конкуренцията, проблеми на противодействието и предизвикателства пред ИС с намирането на подходящи средства за защита на ПИС и необходимостта да се усъвършенства системата от правни мерки за прекратяване на достъпа до съдържание в уебсайтовете. Да се даде възможност на правоносителите този процес да става по-бързо и да се осигурява защита.

Като мярката за пропорционалност не противоречи на основните  права на потребителите (свобода на информацията) и на основните права на доставчиците на интернет свързаност (свобода на стопанска инициатива)

  

г-жа Татяна Милева – представител на Регистър Бг

презентира тема: „Защита на интелектуалната собственост при регистрация на домейни в Регистър.Бг“

Представителя на Регистър.Бг , разказа за добрите практики и каква е политиката и решенията при защитата на правата на ИС при регистрацията на домейни в Регистър.Бг. При оспорване на регистрацията в Регистър.Бг има Арбитражна комисия с вече 15 годишна практика. Тя направи уточнения, че Регистър.БГ не предоставя хостинг услуги и не носи отговорност за съдържанието, публикувано на сайта със съответния домейн. Регистърът регистрира защитен домейн само при наличие на валидно основание за ползване на името или отказва регистрация на защитен домейн при липса на основание. Отговорност на регистранта е –да избере интернет име, което не нарушава правото на интелектуална собственост на друго лице. Регистърът е предвидил 5-годишен давностен срок, в който може да бъде оспорена регистрацията на незащитен домейн. Регистър.БГ може да заличи всяка активна регистрация на домейн въз основа навлязло в сила решение на компетентен съд, с което правото върху интернет името се присъжда в полза на друг регистрант.

г-жа Антоанета Титянова, журналист, Председател на Комисия по организационни въпроси на СБЖ говори за „Авторското право в интернет в журналистиката – законодателни проблеми“

Изследването беше свързано с проблеми при защита на АП за журналисти и належащата нужда от  законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните и електронни издания, както и за мащаба на дигиталното пиратство с журналистически материали.

 

адв. Васил Павлов, представител по ИС в своето изказване акцентира на факта, че е изключително важно творците да осъзнаят основополагащото правило, че творчески продукти е частна собственост и те са длъжни да се информират и вземат съответни мерки за защита на техния творчески труд, да знаят правата си и да са наясно как могат за защитават правата си. В ИС всеки трябва да следи сам правата си и да ангажира по съответния начин своята защита.

 

Голяма част от присъстващите взеха активно участие в дискусията. Всички участници оцениха високо полезността на проведения форум с предложение за обучение по въпросите на интелектуалната собственост и защитата на правата. 

Д-р Томова благодари на всички участници за актуалността на представените теми, за плодотворната и видимо наложителна дискусия, която постави редица въпроси и даде насоки за възможни решения.

На форума се очертаха основни изводи и препоръки:

Необходимост от знания и умения за управление на ИС, като от авторите, така и във фирмите.

Необходимост от инвестиции в кадри и съвременни високи технологии.

Необходимост от стратегия за управление на знания и технологии с фокус върху ПИС и релацията й с факторите на средата и изследователски и фирмените ресурси.

Учебното образование при отворените образователни ресурси трябва да работи и да бъде ефективно и качествено, съобразено със съответните условия.

Намиране на подходящи средства за защита на ИС и знанието за тези средства.

Необходимост от международно взаимодействие и хармонизация на правните норми и обхвата на правата при новите начини на използване на правата на ИС.

Да се усъвършенства системата от правни мерки за прекратяване на достъпа до съдържание в уебсайтовете. Да се даде възможност на правоносителите този процес да става по-бързо и да се осигурява защита.

Пиратството в електронните носители и особено в АП, търговски марки и домейни надхвърля възможностите за контрол и спазване на правата на ИС - една информация вчера е качена в информационното пространство, днес вече я няма и това става трудно доказуемо като води след себе си редица сложни казуси. На практика пиратството в интернет  днес не може да се овладее нито чрез административен, граждански или наказателен способи.

Всички поставени въпроси са изключително актуални днес и ще бъдат актуални и утре и предполагат нови срещи, дискусии и търсене на възможни решения.