Проф. Димитров отбеляза важността на подобни културни мероприятия именно на територията на УНСС, както и актуалността на тематиката на картините, които засягат връзката между изкуствения интелект и човека. Той направи връзка между миналото, изразено чрез вече откритата изложба на УНСС, която представя архивни документи от създаването на Университета и изложбата с картини на г-н Друшкич, която съчетава мотиви, които засягат нашето бъдеще.

Г-жа Йовева благодари за сътрудничеството, което ИИСТТ и УНСС са оказали за представянето на картините на г-н Друшкич. Тя подчерта ключовата роля на Държавният културен институт като организация, която участва в осъществяването на културната дипломация на Република България. Г-жа Йовева изрази своето желание и готовност за бъдещо сътрудничество между Дърважния културен институт и УНСС, за да може мобилните експозиции на Института и в частност тези свързани с българското културно наследство да могат да достигат до повече млади хора.

Г-н Искрен Константинов благодари на директора на Института за възможността да бъдат изложени картините на г-н Рикардо Друшкич, както и на проф. Димитров за подкрепата му за инициативи популяризиращи културата на територията на УНСС. Той отбеляза актуалността на тематиката на картините, представящи нарастващата роля на изкуствения интелект в нашия живот.

Създаването на изложбата бележи навлизаните на Рикардо в света на изкуствения интелект, тема, която оттогава се превръща в централна за неговите артистични търсения. Чрез цикъла MUNDUS NOVUS той се изправя срещу двойствената природа на ИИ, отразявайки неговия потенциал както да води до напредък, така и да представлява опасност. Чрез заместването на човешки субекти с роботи в исторически произведения на изкуството, Рикардо провокира размисъл върху развиващата се динамика между човечеството и технологиите.

Създаването на изложбата бележи навлизаните на Рикардо в света на изкуствения интелект, тема, която оттогава се превръща в централна за неговите артистични търсения. Чрез цикъла MUNDUS NOVUS той се изправя срещу двойствената природа на ИИ, отразявайки неговия потенциал както да води до напредък, така и да представлява опасност. Чрез заместването на човешки субекти с роботи в исторически произведения на изкуството, Рикардо провокира размисъл върху развиващата се динамика между човечеството и технологиите.