Според Закона за марките и географските означения (ЗМГО) географските означения са два вида:

• Наименование за произход и
• Географско указание.

            Наименованието за произход е наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чиито качества или свойства се дължат предимно на географската среда, включваща природни и човешки фактори. Определението на наименование за произход изисква кумулативно присъствие на човешки и природни фактори, както и наличие на причинно-следствена връзка между тези фактори и качествата или свойствата на продукта.

            Като наименования за произход могат да бъдат регистрирани определени видове продукти като вина, сирена, млечни продукти, продукти от месо, напитки и други подобни.

            Географското указание е наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

            Географското указание за разлика от наименованието за произход, изисква единствено стоката да притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на конкретен географски произход. Изискването е за съществуване на връзка, в най-общия смисъл между качествата на продукта и неговия географски произход. Като географски указания най-често се регистрират природните изкопаеми и минералните води.

            Правото да използват определено регистрирано географско означение имат всички производители от това географско място, които произвеждат стоки с характерните за географското означение специфични характеристики и са вписани като негови ползватели.

            За географското означение няма фиксиран срок и действието се прекратява, когато се прекрати връзката между продукта и средата, в която е произведен продуктът.